Има един квадрат, който се появи навсякъде за две години. На менюто, на визитката, на стъклото на вратата, на флаера в пощенската кутия, на гърба на буса.
Отпечатан е в хиляда броя. Струвал е пари. И почти никой не го е сканирал, след като е излязъл от печат.
Всички ги сложиха и никой не ги провери
QR кодът е странно нещо: единственият елемент от рекламните ви материали, който може да спре да работи, без нищо да се промени на хартията.
Три неща на хартия
Кодът сочи към адрес в интернет, а адресите се местят, страниците се преименуват, сайтовете се правят наново.
И когато това стане, на хартията не личи нищо. Кодът си стои същият, черно-бял и спокоен, и води в нищото.
Четирите неща, които се объркват
Човек седи на масата, държи менюто и сканира. Ето какво може да се отвори.
Сканира кода на менюто. Какво се отваря?
Примерен случай: заведението е измислено. Първите три са грешките от текста, четвъртото е целта: менюто, веднага.
Първо: води към началната страница. Това е най-честото и най-скъпото. Човек държи менюто в ръка, сканира, и попада на началната страница на заведението, откъдето трябва да търси менюто сам. Той е седнал на маса, с телефон в едната ръка. Няма да търси.
Второ: страницата вече не съществува. Сайтът е правен наново, адресите са се сменили, старите водят към грешка. Същото се случва и когато домейнът изтече, само че тогава спира всичко наведнъж. Кодът е печатан преди това и никой не се е сетил.
Трето: страницата не се отваря на телефон. QR код се сканира единствено с телефон. Ако това, което се отвори, е PDF, който трябва да се увеличава с два пръста, кодът е по-лош от липсата му.
Четвърто: кодът е твърде малък или на грешно място. На витрина, която се гледа от два метра, код от три сантиметра не се хваща. Зад стъкло с отблясък също не се хваща.
Къде трябва да води, за да има смисъл
Правилото е едно: кодът води точно там, за което е сложен, и никъде другаде.
Кодът на менюто води към менюто. Кодът на визитката води към страницата за контакти или направо към запазване на час. Кодът на флаера с оферта води към офертата, а не към сайта изобщо.
И още нещо, което спестява много: нека кодът сочи към кратък адрес, който вие управлявате, а той да пренасочва нататък.
Кодът сочи към адрес, който е ваш
Кодът
отпечатан в хиляда броя
Краткият адрес
ваш, не се сменя
Страницата
менюто, контактите, офертата
Хартията не знае, че страницата вече я няма. Затова проверката е ваша работа, не нейна.Из методологията
Как трябва да изглежда самият код
Размерът: една десета от разстоянието
На масата
3 см
гледа се от 30 см
На витрината
около 20 см
гледа се от 2 метра
Двата кода са в мащаб един спрямо друг: три към двайсет.
Контрастът. Тъмен код на светъл фон. Не сив на сив, не цветен на снимка. Красивото тук не работи, работи четимото.
Празното около него. Кодът има нужда от бяло поле отвсякъде. Ако е залепен до текст или до ръба, четците се затрудняват.
Един ред отдолу. Кодът не казва сам какво прави. „Сканирайте за менюто“ или „Сканирайте, за да запазите час“ вдига използването му осезаемо, защото хората не сканират кодове от любопитство.
Този код работи
Сканирайте за безплатната проверка на сайта си
camodivi.com/proverka
Кодът е истински. Води към проверката, не към началната страница.
Проверката: една разходка и телефон
Съберете всички места, на които имате QR код, и ги сканирайте едно по едно, с телефон, който не е свързан с вашата мрежа.
Една разходка с телефона
Всички места с код
За всеки код, три въпроса
Отвори ли се нещо?
Това ли е, което очаквах?
Мога ли да го ползвам, без да увеличавам с пръсти?
Отнема двайсет минути. И почти сигурно ще намерите поне един код, който води на място, за което сте забравили, че съществува.
Продължете нататък