От януари цените в България са в евро. Задължението да се пише и в лева свърши на 8 август.
Проверихме 4 274 работещи български сайта, за да видим кой се е оправил.
Еврото не смени само сайта
Смени ценоразписа на стената. Менюто на масата. Етикета на рафта. Табелата с офертата на витрината. Брошурата в чекмеджето. Фактурата. Офертите, които сте пращали по имейл и още се препращат.
Сайтът е най-лесното от всичките, защото се сменя за половин час. Затова е и най-странно, че точно там още се среща старото.
Какво намерихме
От 4 274 сайта, които се отварят, 453 показват цени само в лева. Девет месеца след смяната.
Сайтовете, които показват цена: в каква валута
Цялата лента е всички сайтове с цена. Числата са дял от всички 4 274 работещи сайта.
А най-голямата група не е в нито една от двете валути. Тя мълчи.
Сто български сайта
не показват нито една цена
78.7% от 4274 проверени сайта не показват нито една цена.
По-големият въпрос: защо изобщо няма цени
Числото, което тръгнахме да проверяваме, се оказа второто по интересност. Първото е, че четири от пет български сайта мълчат за цените.
Причините са познати и звучат разумно. Само че мълчанието не е неутрално.
Едно мълчание, два прочита
Човекът, който не намери цена, не приема, че „зависи“.
И човекът отива при следващия, който казва.
Какво казва старата цена на клиента
Цена в стара валута не е грешка в сметките. Тя е дата.
Тя казва на човека, че този сайт не е пипан от повече от година. А оттам следва въпросът, който не искате да си зададе: ако това не е обновено, какво друго тук не е вярно?
Какво друго тук не е вярно?
Примерен случай. Цената в лева може да се види още в търсачката, преди човек да е отворил сайта.
Точно затова старите цени струват повече, отколкото изглежда. Те не объркват сметката, а подриват доверието в цялата страница.
Старата цена не е неточност. Тя е дата, отпечатана върху всичко останало.Из методологията
И местата, които не са на екрана
Сайтът е този, който можем да преброим. Останалите са по-трудни за броене и обикновено по-зле:
Цените, които не са на екрана
На стената
Ценоразписът
цените са преизчислени на ръка с химикал, върху стария
На масата
Менюто
новото е на масата, старите още стоят в куп зад бара и се вадят, когато новите свършат
В чекмеджето
Брошурите и флаерите
отпечатани в хиляда броя и раздавани още
В пощата
Офертата отпреди година
пратена по имейл; клиентът я препраща на колега
Човек обикновено вижда две от тези места, преди да плати. Ако си противоречат, пита. Ако не пита, просто остава с усещането, че нещо не е наред.
Какво да направите
Един следобед, един списък. Обиколете всички места, на които има цена: сайт, профили, меню, стена, витрина, брошури, фактурен шаблон, готови оферти.
Сменете ги наведнъж, не постепенно. Най-лошото състояние е смесеното, където едно място казва едно, а друго друго.
Ако нямате цени никъде, решете съзнателно. Или ги сложете, или сложете порядък. Мълчанието също е отговор, само че не този, който искате.
Порядък, когато точна цена няма
Примерни цени. Всяко от трите казва повече от мълчанието.
Проверката е правена на 17 септември 2026 върху 5 339 български бизнеса, от които 4 274 с работещ сайт. Броени са цени, изписани в лева, евро или и двете, на началната страница. Как изглежда това по области, вижте на Картата на невидимото.
Продължете нататък