Изследване · септември 2026

Състоянието на българския
бизнес уеб 2026

Проверихме 5 339 български бизнес сайта един по един. Всеки десети вече не съществува: домейнът е изтекъл, а фирмата работи.

През август 2026 г. взехме всички български фирми, които са вписали сайт в публичната карта OpenStreetMap, и проверихме адресите им един по един. Останаха 5 339 уникални сайта. Това е какво намерихме.

10.1%
от българските бизнеси, обявили сайт, вече нямат домейн. Фирмата работи, вдига телефона, посреща клиенти, а адресът ѝ в интернет е свободен за всеки, който реши да го купи.

Голямата картина

5 339
проверени сайта
85.8%
отварят се нормално
11.3%
изобщо не се отварят
10.1%
домейнът вече го няма

Разликата между последните две колони е малка на пръв поглед и голяма по смисъл. Сайт, който не се отваря, може да е временно спрян сървър. Домейн, който не съществува, значи, че някой е спрял да плаща и името е освободено. От 602 неотварящи се сайта, 539 са във втората категория.

Защо това е по-лошо, отколкото звучи. Свободният домейн може да бъде регистриран от всеки. При един от одитите ни попаднахме на сладкарница с изтекъл домейн, докато фирма със същото име от друг град вече продаваше онлайн и се появяваше в резултатите на нейно място.

Кои браншове губят адресите си

Тук картината е най-интересна. Ако мислехте, че изоставените домейни са равномерно разпределени, не са.

Дял на изчезналите домейни, по бранш

Къщи за гости
26%
Козметика
23%
Барове
20%
Фризьори
18%
Ресторанти
16%
Авточасти
16%
Автосервизи
15%
Ветеринари
14%
Хотели
11%
Имоти
11%

При къщите за гости всеки четвърти домейн е изчезнал. Следват козметичните салони, баровете и фризьорските салони. Общото между тях е, че са сезонни или много малки: бизнеси, при които една година без резервации или един ремонт лесно изяжда петдесетте лева за подновяване на домейна.

Браншовете, които почти не губят домейни

Автокъщи
2%
IT фирми
2%
Застраховане
4%
Електроника
5%
Зъболекари
5%
Бижута
5%

На другия полюс са автокъщите и IT фирмите, при които под 3% от домейните са изчезнали. И при двата бранша сделките се случват онлайн, тоест домейнът не е разход, а инструмент.

Какво липсва на работещите сайтове

Останалите 4 580 сайта се отварят. Проверихме какво им има.

Дял от работещите сайтове, при които липсва

Структурирани данни
50.2%
Визитка за споделяне
37.4%
Описание за Google
31.8%
Копирайт до 2022 г.
16.6%
Обявен език
12.2%
Мобилна версия
10.0%
Заглавие
2.8%
HTTPS
1.5%

Три неща, които ни изненадаха

Основите вече са наред

HTTPS липсва при едва 1.5% от сайтовете. Само 10.0% не са пригодени за телефон. Заглавие липсва при 2.8%. Разказът „българските сайтове са изостанали" вече не е верен и не бива да се повтаря.

Скоростта не е проблем

Измерихме времето за зареждане на 1 193 сайта поотделно, без паралелни заявки. Медианата е 236 милисекунди, а над три секунди се зареждат само 10 сайта, тоест под един процент. Българският бизнес уеб е бърз.

Първото ни измерване показваше, че 94.8% от сайтовете се зареждат над три секунди. Проверихме го върху трийсет случайни сайта, измерени един по един, и се оказа завишено 9.5 пъти: мерели сме собствената си мрежа при шейсет едновременни заявки. Числото по-горе е след поправката.

Проваля се видимостта, а най-вече изоставянето

Всеки трети сайт няма описание за Google. Всеки втори няма структурирани данни. Тоест сайтът съществува, отваря се, изглежда прилично, а в резултатите на търсачката се представя зле или изобщо не се появява.

Още по-показателен е сборът: изчезналите домейни плюс сайтовете с копирайт до 2022 г. дават близо една четвърт от всичко проверено. Проблемът на българския бизнес не е, че си прави лоши сайтове. Проблемът е, че си ги забравя.

Как е направено

Описваме метода, защото числа без метод са мнение.

Източник. OpenStreetMap: свободна карта, в която фирмите и картографите вписват адрес, телефон, работно време и сайт. Взехме всички стопански обекти в България с обявен сайт: 10 650 записа. След премахване на държавни обекти, вериги, профили в социални мрежи вместо сайт и дублирани домейни останаха 5 339.

Първи кръг. Всеки сайт отворен веднъж, с четене на кода: отваря ли се, има ли HTTPS, валиден ли е сертификатът, пригоден ли е за телефон, има ли заглавие и описание.

Втори кръг. За всеки неотварящ се сайт проверихме отделно съществува ли домейнът, за да разделим изтеклите регистрации от временно спрените сървъри.

Трети кръг. Пуснахме истински браузър върху 1 654 от случаите. Това се оказа задължително: суровият код лъже за сайтовете, които се сглобяват с JavaScript, защото изглеждат празни, макар да са изрядни. Браузърът поправи 906 наши грешни заключения. Същият кръг разкри и обратното: сайтове, които в кода изглеждат живи, а в браузър показват страница „домейнът се продава".

Какво не сме измервали

Извадката са фирми, които са вписани в OpenStreetMap и са обявили сайт. Извън нея остават бизнесите без никакво интернет присъствие, които вероятно са най-многобройни, и тези с профил в социална мрежа вместо сайт: те бяха 409 и ги изключихме.

Не сме мерили съдържанието по същество, продажбите, нито качеството на обслужването. Всичко тук е за това какво вижда човек, който ви търси, преди да реши.

Данните са пресни. 95% от записите в картата са редактирани през 2023 г. или по-късно, а при случаите с изчезнал домейн 61% са пипани през 2024 г. или по-нови. Тоест изчезналите адреси са скорошна загуба, а не остаряла информация.

Ако сте се разпознали

Ако сте прочели това и сте се запитали как изглежда вашата фирма в тези числа, отговорът отнема трийсет секунди: отворете сайта си в браузър и потърсете името си в Google, все едно сте клиент. Ако нещо в резултата ви изненада, значи си струва да се погледне по-внимателно.

Изследването е свободно за цитиране с посочване на източника: Camodivi, camodivi.com. За въпроси по метода или за достъп до необобщените данни: hello@camodivi.com.

Продължете нататък